щял съм да съм разсъдил

Речник на българския език

1. щял съм да съм разсъдил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм разсъдил е производна форма на разсъдя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).