разсъдил е

Речник на българския език

1. разсъдил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсъдил е е производна форма на разсъдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсъдил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсъдил е е производна форма на разсъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).