разсъдило е

Речник на българския език

1. разсъдило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разсъдило е е производна форма на разсъдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разсъдило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разсъдило е е производна форма на разсъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).