разсъдил си

Речник на българския език

1. разсъдил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разсъдил си е производна форма на разсъдя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разсъдил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разсъдил си е производна форма на разсъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).