разсъди

Речник на българския език

1. разсъди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разсъди е производна форма на разсъдя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разсъди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разсъди е производна форма на разсъдя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разсъди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разсъди е производна форма на разсъдя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. разсъди — повелително наклонение, ед. ч.

разсъди е производна форма на разсъдя (повелително наклонение, ед. ч.).