разсъдил

Речник на българския език

1. разсъдил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсъдил е производна форма на разсъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсъдил — мин. деят. св. прич. м. р.

разсъдил е производна форма на разсъдя (мин. деят. св. прич. м. р.).