разсъдел

Речник на българския език

1. разсъдел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсъдел е производна форма на разсъдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсъдел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разсъдел е производна форма на разсъдя (мин. деят. несв. прич. м. р.).