разпращя

Речник на българския език

разпращя непреходен глагол от свършен вид (тип 177it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • разпраштъ
  • разпраштя
  • разпращъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-п-ра-щя раз-п-ра-щим
2 лице раз-п-ра-щиш раз-п-ра-щи-те
3 лице раз-п-ра-щи раз-п-ра-щят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-п-ра-щях раз-п-ра-щях-ме
2 лице раз-п-ра-щя раз-п-ра-щях-те
3 лице раз-п-ра-щя раз-п-ра-щя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-п-ра-щях раз-п-ра-щях-ме
2 лице раз-п-ра-ще-ше раз-п-ра-щях-те
3 лице раз-п-ра-ще-ше раз-п-ра-щя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпращял съм разпращяла съм разпращяло съм разпращели сме
2 лице разпращял си разпращяла си разпращяло си разпращели сте
3 лице разпращял е разпращяла е разпращяло е разпращели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разпращял бях разпращяла бях разпращяло бяхме разпращели
2 лице беше разпращял беше разпращяла беше разпращяло бяхте разпращели
3 лице беше разпращял беше разпращяла беше разпращяло бяха разпращели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разпращя ще разпращим
2 лице ще разпращиш ще разпращите
3 лице ще разпращи ще разпращят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разпращял ще съм разпращяла ще съм разпращяло ще сме разпращели
2 лице ще си разпращял ще си разпращяла ще си разпращяло ще сте разпращели
3 лице ще е разпращял ще е разпращяла ще е разпращяло ще са разпращели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разпращя щяхме да разпращим
2 лице щеше да разпращиш щяхте да разпращите
3 лице щеше да разпращи щяха да разпращят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разпращял щях да съм разпращяла щях да съм разпращяло щяхме да сме разпращели
2 лице щеше да си разпращял щеше да си разпращяла щеше да си разпращяло щяхте да сте разпращели
3 лице щеше да е разпращял щеше да е разпращяла щеше да е разпращяло щяха да са разпращели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпращял съм разпращяла съм разпращяло съм разпращели сме
2 лице разпращял си разпращяла си разпращяло си разпращели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпращял съм разпращяла съм разпращяло съм разпращели сме
2 лице разпращял си разпращяла си разпращяло си разпращели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разпращял била съм разпращяла било съм разпращяло били сме разпращели
2 лице бил си разпращял била си разпращяла било си разпращяло били сте разпращели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разпращя щяла съм да разпращя щяло съм да разпращя щели сме да разпращим
2 лице щял си да разпращиш щяла си да разпращиш щяло си да разпращиш щели сте да разпращите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разпращял щяла съм да съм разпращяла щяло съм да съм разпращяло щели сме да сме разпращели
2 лице щял си да си разпращял щяла си да си разпращяла щяло си да си разпращяло щели сте да сте разпращели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разпращял бих разпращяла бих разпращяло бихме разпращели
2 лице би разпращял би разпращяла би разпращяло бихте разпращели
3 лице би разпращял би разпращяла би разпращяло биха разпращели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-п-ра-щи раз-п-ра-ще-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-п-ра-щял
непълен член раз-п-ра-ще-лия
пълен член раз-п-ра-ще-ли-ят
женски род раз-п-ра-щя-ла
членувано раз-п-ра-щя-ла-та
среден род раз-п-ра-щя-ло
членувано раз-п-ра-щя-ло-то
множествено число раз-п-ра-ще-ли
членувано раз-п-ра-ще-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-п-ра-щял
женски род раз-п-ра-щя-ла
среден род раз-п-ра-щя-ло
множествено число раз-п-ра-ще-ли