разпращяха

Речник на българския език

1. разпращяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разпращяха е производна форма на разпращя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разпращяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

разпращяха е производна форма на разпращя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).