разпращяло си

Речник на българския език

1. разпращяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разпращяло си е производна форма на разпращя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпращяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разпращяло си е производна форма на разпращя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпращяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разпращяло си е производна форма на разпращя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).