разпращяло съм

Речник на българския език

1. разпращяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разпращяло съм е производна форма на разпращя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпращяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разпращяло съм е производна форма на разпращя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпращяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разпращяло съм е производна форма на разпращя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).