разпращяло е

Речник на българския език

1. разпращяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпращяло е е производна форма на разпращя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпращяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпращяло е е производна форма на разпращя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпращяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпращяло е е производна форма на разпращя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).