щяло съм да разпращя

Речник на българския език

1. щяло съм да разпращя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да разпращя е производна форма на разпращя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).