щяло е да е разпращяло

Речник на българския език

1. щяло е да е разпращяло — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е разпращяло е производна форма на разпращя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).