разпращяло

Речник на българския език

1. разпращяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпращяло е производна форма на разпращя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпращяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпращяло е производна форма на разпращя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпращяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпращяло е производна форма на разпращя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпращяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпращяло е производна форма на разпращя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).