разпращял е

Речник на българския език

1. разпращял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпращял е е производна форма на разпращя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпращял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпращял е е производна форма на разпращя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпращял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпращял е е производна форма на разпращя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).