разпращели

Речник на българския език

1. разпращели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разпращели е производна форма на разпращя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разпращели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разпращели е производна форма на разпращя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разпращели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разпращели е производна форма на разпращя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разпращели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разпращели е производна форма на разпращя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).