разлъчвам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-лъч-вам	раз-лъч-ва-ме
2 лице	раз-лъч-ваш	раз-лъч-ва-те
3 лице	раз-лъч-ва	раз-лъч-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-лъч-вах	раз-лъч-вах-ме
2 лице	раз-лъч-ва	раз-лъч-вах-те
3 лице	раз-лъч-ва	раз-лъч-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-лъч-вах	раз-лъч-вах-ме
2 лице	раз-лъч-ва-ше	раз-лъч-вах-те
3 лице	раз-лъч-ва-ше	раз-лъч-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разлъчвал съм	разлъчвала съм	разлъчвало съм	разлъчвали сме
2 лице	разлъчвал си	разлъчвала си	разлъчвало си	разлъчвали сте
3 лице	разлъчвал е	разлъчвала е	разлъчвало е	разлъчвали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях разлъчвал	бях разлъчвала	бях разлъчвало	бяхме разлъчвали
2 лице	беше разлъчвал	беше разлъчвала	беше разлъчвало	бяхте разлъчвали
3 лице	беше разлъчвал	беше разлъчвала	беше разлъчвало	бяха разлъчвали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще разлъчвам	ще разлъчваме
2 лице	ще разлъчваш	ще разлъчвате
3 лице	ще разлъчва	ще разлъчват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм разлъчвал	ще съм разлъчвала	ще съм разлъчвало	ще сме разлъчвали
2 лице	ще си разлъчвал	ще си разлъчвала	ще си разлъчвало	ще сте разлъчвали
3 лице	ще е разлъчвал	ще е разлъчвала	ще е разлъчвало	ще са разлъчвали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да разлъчвам	щяхме да разлъчваме
2 лице	щеше да разлъчваш	щяхте да разлъчвате
3 лице	щеше да разлъчва	щяха да разлъчват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм разлъчвал	щях да съм разлъчвала	щях да съм разлъчвало	щяхме да сме разлъчвали
2 лице	щеше да си разлъчвал	щеше да си разлъчвала	щеше да си разлъчвало	щяхте да сте разлъчвали
3 лице	щеше да е разлъчвал	щеше да е разлъчвала	щеше да е разлъчвало	щяха да са разлъчвали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разлъчвал съм	разлъчвала съм	разлъчвало съм	разлъчвали сме
2 лице	разлъчвал си	разлъчвала си	разлъчвало си	разлъчвали сте
3 лице	раз-лъч-вал разлъчвал е	раз-лъч-ва-ла разлъчвала е	раз-лъч-ва-ло разлъчвало е	раз-лъч-ва-ли разлъчвали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разлъчвал съм	разлъчвала съм	разлъчвало съм	разлъчвали сме
2 лице	разлъчвал си	разлъчвала си	разлъчвало си	разлъчвали сте
3 лице	раз-лъч-вал разлъчвал е	раз-лъч-ва-ла разлъчвала е	раз-лъч-ва-ло разлъчвало е	раз-лъч-ва-ли разлъчвали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм разлъчвал	била съм разлъчвала	било съм разлъчвало	били сме разлъчвали
2 лице	бил си разлъчвал	била си разлъчвала	било си разлъчвало	били сте разлъчвали
3 лице	бил разлъчвал бил е разлъчвал	била разлъчвала била е разлъчвала	било разлъчвало било е разлъчвало	били разлъчвали били са разлъчвали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да разлъчвам	щяла съм да разлъчвам	щяло съм да разлъчвам	щели сме да разлъчваме
2 лице	щял си да разлъчваш	щяла си да разлъчваш	щяло си да разлъчваш	щели сте да разлъчвате
3 лице	щял да разлъчва щял е да разлъчва	щяла да разлъчва щяла е да разлъчва	щяло да разлъчва щяло е да разлъчва	щели да разлъчват щели са да разлъчват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм разлъчвал	щяла съм да съм разлъчвала	щяло съм да съм разлъчвало	щели сме да сме разлъчвали
2 лице	щял си да си разлъчвал	щяла си да си разлъчвала	щяло си да си разлъчвало	щели сте да сте разлъчвали
3 лице	щял да е разлъчвал щял е да е разлъчвал	щяла да е разлъчвала щяла е да е разлъчвала	щяло да е разлъчвало щяло е да е разлъчвало	щели да са разлъчвали щели са да са разлъчвали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих разлъчвал	бих разлъчвала	бих разлъчвало	бихме разлъчвали
2 лице	би разлъчвал	би разлъчвала	би разлъчвало	бихте разлъчвали
3 лице	би разлъчвал	би разлъчвала	би разлъчвало	биха разлъчвали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
раз-лъч-вай	раз-лъч-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		раз-лъч-ван
		непълен член	раз-лъч-ва-ния
		пълен член	раз-лъч-ва-ни-ят
	женски род		раз-лъч-ва-на
		членувано	раз-лъч-ва-на-та
	среден род		раз-лъч-ва-но
		членувано	раз-лъч-ва-но-то
множествено число			раз-лъч-ва-ни
		членувано	раз-лъч-ва-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		раз-лъч-вал
		непълен член	раз-лъч-ва-лия
		пълен член	раз-лъч-ва-ли-ят
	женски род		раз-лъч-ва-ла
		членувано	раз-лъч-ва-ла-та
	среден род		раз-лъч-ва-ло
		членувано	раз-лъч-ва-ло-то
множествено число			раз-лъч-ва-ли
		членувано	раз-лъч-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	раз-лъч-вал
	женски род	раз-лъч-ва-ла
	среден род	раз-лъч-ва-ло
множествено число		раз-лъч-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		раз-лъч-ващ
		непълен член	раз-лъч-ва-щия
		пълен член	раз-лъч-ва-щи-ят
	женски род		раз-лъч-ва-ща
		членувано	раз-лъч-ва-ща-та
	среден род		раз-лъч-ва-що
		членувано	раз-лъч-ва-що-то
множествено число			раз-лъч-ва-щи
		членувано	раз-лъч-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-лъч-вай-ки