разлъчвал е

Речник на българския език

1. разлъчвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлъчвал е е производна форма на разлъчвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлъчвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлъчвал е е производна форма на разлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разлъчвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлъчвал е е производна форма на разлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).