разлъчвала

Речник на българския език

1. разлъчвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разлъчвала е производна форма на разлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разлъчвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разлъчвала е производна форма на разлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разлъчвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разлъчвала е производна форма на разлъчвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разлъчвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разлъчвала е производна форма на разлъчвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).