разлъчвали

Речник на българския език

1. разлъчвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разлъчвали е производна форма на разлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разлъчвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разлъчвали е производна форма на разлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разлъчвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разлъчвали е производна форма на разлъчвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разлъчвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разлъчвали е производна форма на разлъчвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).