разлъчвало

Речник на българския език

1. разлъчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлъчвало е производна форма на разлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлъчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлъчвало е производна форма на разлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разлъчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разлъчвало е производна форма на разлъчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разлъчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разлъчвало е производна форма на разлъчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).