разлъчвал

Речник на българския език

1. разлъчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлъчвал е производна форма на разлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлъчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлъчвал е производна форма на разлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разлъчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разлъчвал е производна форма на разлъчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разлъчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разлъчвал е производна форма на разлъчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).