разлъчва

Речник на българския език

1. разлъчва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разлъчва е производна форма на разлъчвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разлъчва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разлъчва е производна форма на разлъчвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разлъчва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разлъчва е производна форма на разлъчвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).