бил разлъчвал

Речник на българския език

1. бил разлъчвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разлъчвал е производна форма на разлъчвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).