разлъчвал съм

Речник на българския език

1. разлъчвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлъчвал съм е производна форма на разлъчвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разлъчвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлъчвал съм е производна форма на разлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разлъчвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлъчвал съм е производна форма на разлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).