разлъчвало съм

Речник на българския език

1. разлъчвало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разлъчвало съм е производна форма на разлъчвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлъчвало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разлъчвало съм е производна форма на разлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. разлъчвало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разлъчвало съм е производна форма на разлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).