разквартирувам

Речник на българския език

разквартиру̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

разквартируваш, несв. и св.; Кого. Разпределям по квартири.

Грешни изписвания (15)

  • разквартерувам
  • разквартерувъм
  • разквартирувъм
  • разквъртерувам
  • разквъртерувъм
  • разквъртирувам
  • разквъртирувъм
  • ръзквартерувам
  • ръзквартерувъм
  • ръзквартирувам
  • ръзквартирувъм
  • ръзквъртерувам
  • ръзквъртерувъм
  • ръзквъртирувам
  • ръзквъртирувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-к-вар-ти-ру-вам раз-к-вар-ти-ру-ва-ме
2 лице раз-к-вар-ти-ру-ваш раз-к-вар-ти-ру-ва-те
3 лице раз-к-вар-ти-ру-ва раз-к-вар-ти-ру-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-к-вар-ти-ру-вах раз-к-вар-ти-ру-вах-ме
2 лице раз-к-вар-ти-ру-ва раз-к-вар-ти-ру-вах-те
3 лице раз-к-вар-ти-ру-ва раз-к-вар-ти-ру-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-к-вар-ти-ру-вах раз-к-вар-ти-ру-вах-ме
2 лице раз-к-вар-ти-ру-ва-ше раз-к-вар-ти-ру-вах-те
3 лице раз-к-вар-ти-ру-ва-ше раз-к-вар-ти-ру-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разквартирувал съм разквартирувала съм разквартирувало съм разквартирували сме
2 лице разквартирувал си разквартирувала си разквартирувало си разквартирували сте
3 лице разквартирувал е разквартирувала е разквартирувало е разквартирували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разквартирувал бях разквартирувала бях разквартирувало бяхме разквартирували
2 лице беше разквартирувал беше разквартирувала беше разквартирувало бяхте разквартирували
3 лице беше разквартирувал беше разквартирувала беше разквартирувало бяха разквартирували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разквартирувам ще разквартируваме
2 лице ще разквартируваш ще разквартирувате
3 лице ще разквартирува ще разквартируват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разквартирувал ще съм разквартирувала ще съм разквартирувало ще сме разквартирували
2 лице ще си разквартирувал ще си разквартирувала ще си разквартирувало ще сте разквартирували
3 лице ще е разквартирувал ще е разквартирувала ще е разквартирувало ще са разквартирували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разквартирувам щяхме да разквартируваме
2 лице щеше да разквартируваш щяхте да разквартирувате
3 лице щеше да разквартирува щяха да разквартируват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разквартирувал щях да съм разквартирувала щях да съм разквартирувало щяхме да сме разквартирували
2 лице щеше да си разквартирувал щеше да си разквартирувала щеше да си разквартирувало щяхте да сте разквартирували
3 лице щеше да е разквартирувал щеше да е разквартирувала щеше да е разквартирувало щяха да са разквартирували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разквартирувал съм разквартирувала съм разквартирувало съм разквартирували сме
2 лице разквартирувал си разквартирувала си разквартирувало си разквартирували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разквартирувал съм разквартирувала съм разквартирувало съм разквартирували сме
2 лице разквартирувал си разквартирувала си разквартирувало си разквартирували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разквартирувал била съм разквартирувала било съм разквартирувало били сме разквартирували
2 лице бил си разквартирувал била си разквартирувала било си разквартирувало били сте разквартирували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разквартирувам щяла съм да разквартирувам щяло съм да разквартирувам щели сме да разквартируваме
2 лице щял си да разквартируваш щяла си да разквартируваш щяло си да разквартируваш щели сте да разквартирувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разквартирувал щяла съм да съм разквартирувала щяло съм да съм разквартирувало щели сме да сме разквартирували
2 лице щял си да си разквартирувал щяла си да си разквартирувала щяло си да си разквартирувало щели сте да сте разквартирували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разквартирувал бих разквартирувала бих разквартирувало бихме разквартирували
2 лице би разквартирувал би разквартирувала би разквартирувало бихте разквартирували
3 лице би разквартирувал би разквартирувала би разквартирувало биха разквартирували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-к-вар-ти-ру-вай раз-к-вар-ти-ру-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-к-вар-ти-ру-ван
непълен член раз-к-вар-ти-ру-ва-ния
пълен член раз-к-вар-ти-ру-ва-ни-ят
женски род раз-к-вар-ти-ру-ва-на
членувано раз-к-вар-ти-ру-ва-на-та
среден род раз-к-вар-ти-ру-ва-но
членувано раз-к-вар-ти-ру-ва-но-то
множествено число раз-к-вар-ти-ру-ва-ни
членувано раз-к-вар-ти-ру-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-к-вар-ти-ру-вал
непълен член раз-к-вар-ти-ру-ва-лия
пълен член раз-к-вар-ти-ру-ва-ли-ят
женски род раз-к-вар-ти-ру-ва-ла
членувано раз-к-вар-ти-ру-ва-ла-та
среден род раз-к-вар-ти-ру-ва-ло
членувано раз-к-вар-ти-ру-ва-ло-то
множествено число раз-к-вар-ти-ру-ва-ли
членувано раз-к-вар-ти-ру-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-к-вар-ти-ру-вал
женски род раз-к-вар-ти-ру-ва-ла
среден род раз-к-вар-ти-ру-ва-ло
множествено число раз-к-вар-ти-ру-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-к-вар-ти-ру-ващ
непълен член раз-к-вар-ти-ру-ва-щия
пълен член раз-к-вар-ти-ру-ва-щи-ят
женски род раз-к-вар-ти-ру-ва-ща
членувано раз-к-вар-ти-ру-ва-ща-та
среден род раз-к-вар-ти-ру-ва-що
членувано раз-к-вар-ти-ру-ва-що-то
множествено число раз-к-вар-ти-ру-ва-щи
членувано раз-к-вар-ти-ру-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-к-вар-ти-ру-вай-ки