разквартирувах

Речник на българския език

1. разквартирувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

разквартирувах е производна форма на разквартирувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. разквартирувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

разквартирувах е производна форма на разквартирувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).