бил е разквартирувал

Речник на българския език

1. бил е разквартирувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е разквартирувал е производна форма на разквартирувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).