разквартирувал съм

Речник на българския език

1. разквартирувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разквартирувал съм е производна форма на разквартирувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разквартирувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разквартирувал съм е производна форма на разквартирувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разквартирувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разквартирувал съм е производна форма на разквартирувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).