разквартирувал

Речник на българския език

1. разквартирувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разквартирувал е производна форма на разквартирувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разквартирувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разквартирувал е производна форма на разквартирувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разквартирувал — мин. деят. св. прич. м. р.

разквартирувал е производна форма на разквартирувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разквартирувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разквартирувал е производна форма на разквартирувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).