разквартируваше

Речник на българския език

1. разквартируваше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

разквартируваше е производна форма на разквартирувам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. разквартируваше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

разквартируваше е производна форма на разквартирувам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).