разквартирувал е

Речник на българския език

1. разквартирувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разквартирувал е е производна форма на разквартирувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разквартирувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разквартирувал е е производна форма на разквартирувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разквартирувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разквартирувал е е производна форма на разквартирувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).