разквартирувал си

Речник на българския език

1. разквартирувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разквартирувал си е производна форма на разквартирувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разквартирувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разквартирувал си е производна форма на разквартирувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разквартирувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разквартирувал си е производна форма на разквартирувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).