разквартируваха

Речник на българския език

1. разквартируваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разквартируваха е производна форма на разквартирувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разквартируваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

разквартируваха е производна форма на разквартирувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).