разквартирува

Речник на българския език

1. разквартирува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разквартирува е производна форма на разквартирувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разквартирува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разквартирува е производна форма на разквартирувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разквартирува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разквартирува е производна форма на разквартирувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).