потурча

Речник на българския език

поту̀рча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

поту̀рчиш, мин. св. поту̀рчих, мин. прич. поту̀рчил, св.вж. потурчвам.

Грешни изписвания (3)

  • потурчъ
  • путурча
  • путурчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-тур-ча по-тур-чим
2 лице по-тур-чиш по-тур-чи-те
3 лице по-тур-чи по-тур-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-тур-чих по-тур-чих-ме
2 лице по-тур-чи по-тур-чих-те
3 лице по-тур-чи по-тур-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-тур-чех по-тур-чех-ме
2 лице по-тур-че-ше по-тур-чех-те
3 лице по-тур-че-ше по-тур-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице потурчил съм потурчила съм потурчило съм потурчили сме
2 лице потурчил си потурчила си потурчило си потурчили сте
3 лице потурчил е потурчила е потурчило е потурчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях потурчил бях потурчила бях потурчило бяхме потурчили
2 лице беше потурчил беше потурчила беше потурчило бяхте потурчили
3 лице беше потурчил беше потурчила беше потурчило бяха потурчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще потурча ще потурчим
2 лице ще потурчиш ще потурчите
3 лице ще потурчи ще потурчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм потурчил ще съм потурчила ще съм потурчило ще сме потурчили
2 лице ще си потурчил ще си потурчила ще си потурчило ще сте потурчили
3 лице ще е потурчил ще е потурчила ще е потурчило ще са потурчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да потурча щяхме да потурчим
2 лице щеше да потурчиш щяхте да потурчите
3 лице щеше да потурчи щяха да потурчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм потурчил щях да съм потурчила щях да съм потурчило щяхме да сме потурчили
2 лице щеше да си потурчил щеше да си потурчила щеше да си потурчило щяхте да сте потурчили
3 лице щеше да е потурчил щеше да е потурчила щеше да е потурчило щяха да са потурчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице потурчел съм потурчела съм потурчело съм потурчели сме
2 лице потурчел си потурчела си потурчело си потурчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице потурчил съм потурчила съм потурчило съм потурчили сме
2 лице потурчил си потурчила си потурчило си потурчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм потурчил била съм потурчила било съм потурчило били сме потурчили
2 лице бил си потурчил била си потурчила било си потурчило били сте потурчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да потурча щяла съм да потурча щяло съм да потурча щели сме да потурчим
2 лице щял си да потурчиш щяла си да потурчиш щяло си да потурчиш щели сте да потурчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм потурчил щяла съм да съм потурчила щяло съм да съм потурчило щели сме да сме потурчили
2 лице щял си да си потурчил щяла си да си потурчила щяло си да си потурчило щели сте да сте потурчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих потурчил бих потурчила бих потурчило бихме потурчили
2 лице би потурчил би потурчила би потурчило бихте потурчили
3 лице би потурчил би потурчила би потурчило биха потурчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-тур-чи по-тур-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-тур-чен
непълен член по-тур-че-ния
пълен член по-тур-че-ни-ят
женски род по-тур-че-на
членувано по-тур-че-на-та
среден род по-тур-че-но
членувано по-тур-че-но-то
множествено число по-тур-че-ни
членувано по-тур-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-тур-чил
непълен член по-тур-чи-лия
пълен член по-тур-чи-ли-ят
женски род по-тур-чи-ла
членувано по-тур-чи-ла-та
среден род по-тур-чи-ло
членувано по-тур-чи-ло-то
множествено число по-тур-чи-ли
членувано по-тур-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-тур-чел
женски род по-тур-че-ла
среден род по-тур-че-ло
множествено число по-тур-че-ли