потурчило е

Речник на българския език

1. потурчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потурчило е е производна форма на потурча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. потурчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потурчило е е производна форма на потурча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).