потурчила

Речник на българския език

1. потурчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

потурчила е производна форма на потурча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. потурчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

потурчила е производна форма на потурча (мин. деят. св. прич. ж. р.).