потурчили

Речник на българския език

1. потурчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

потурчили е производна форма на потурча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. потурчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

потурчили е производна форма на потурча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).