потурчели

Речник на българския език

1. потурчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

потурчели е производна форма на потурча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. потурчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

потурчели е производна форма на потурча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).