потурчи

Речник на българския език

1. потурчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

потурчи е производна форма на потурча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. потурчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

потурчи е производна форма на потурча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. потурчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

потурчи е производна форма на потурча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. потурчи — повелително наклонение, ед. ч.

потурчи е производна форма на потурча (повелително наклонение, ед. ч.).