потурчела

Речник на българския език

1. потурчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

потурчела е производна форма на потурча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. потурчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

потурчела е производна форма на потурча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).