поръбя

Речник на българския език

1. поръ̀бя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

поръ̀биш, мин. св. поръ̀бих, мин. прич. поръ̀бил, св.вж. поръбвам.

Грешни изписвания (3)

  • поръбъ
  • пуръбъ
  • пуръбя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-ръ-бя по-ръ-бим
2 лице по-ръ-биш по-ръ-би-те
3 лице по-ръ-би по-ръ-бят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-ръ-бих по-ръ-бих-ме
2 лице по-ръ-би по-ръ-бих-те
3 лице по-ръ-би по-ръ-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-ръ-бех по-ръ-бех-ме
2 лице по-ръ-бе-ше по-ръ-бех-те
3 лице по-ръ-бе-ше по-ръ-бе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поръбил съм поръбила съм поръбило съм поръбили сме
2 лице поръбил си поръбила си поръбило си поръбили сте
3 лице поръбил е поръбила е поръбило е поръбили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поръбил бях поръбила бях поръбило бяхме поръбили
2 лице беше поръбил беше поръбила беше поръбило бяхте поръбили
3 лице беше поръбил беше поръбила беше поръбило бяха поръбили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поръбя ще поръбим
2 лице ще поръбиш ще поръбите
3 лице ще поръби ще поръбят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поръбил ще съм поръбила ще съм поръбило ще сме поръбили
2 лице ще си поръбил ще си поръбила ще си поръбило ще сте поръбили
3 лице ще е поръбил ще е поръбила ще е поръбило ще са поръбили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поръбя щяхме да поръбим
2 лице щеше да поръбиш щяхте да поръбите
3 лице щеше да поръби щяха да поръбят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поръбил щях да съм поръбила щях да съм поръбило щяхме да сме поръбили
2 лице щеше да си поръбил щеше да си поръбила щеше да си поръбило щяхте да сте поръбили
3 лице щеше да е поръбил щеше да е поръбила щеше да е поръбило щяха да са поръбили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поръбел съм поръбела съм поръбело съм поръбели сме
2 лице поръбел си поръбела си поръбело си поръбели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поръбил съм поръбила съм поръбило съм поръбили сме
2 лице поръбил си поръбила си поръбило си поръбили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поръбил била съм поръбила било съм поръбило били сме поръбили
2 лице бил си поръбил била си поръбила било си поръбило били сте поръбили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поръбя щяла съм да поръбя щяло съм да поръбя щели сме да поръбим
2 лице щял си да поръбиш щяла си да поръбиш щяло си да поръбиш щели сте да поръбите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поръбил щяла съм да съм поръбила щяло съм да съм поръбило щели сме да сме поръбили
2 лице щял си да си поръбил щяла си да си поръбила щяло си да си поръбило щели сте да сте поръбили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поръбил бих поръбила бих поръбило бихме поръбили
2 лице би поръбил би поръбила би поръбило бихте поръбили
3 лице би поръбил би поръбила би поръбило биха поръбили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-ръ-би по-ръ-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-ръ-бен
непълен член по-ръ-бе-ния
пълен член по-ръ-бе-ни-ят
женски род по-ръ-бе-на
членувано по-ръ-бе-на-та
среден род по-ръ-бе-но
членувано по-ръ-бе-но-то
множествено число по-ръ-бе-ни
членувано по-ръ-бе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ръ-бил
непълен член по-ръ-би-лия
пълен член по-ръ-би-ли-ят
женски род по-ръ-би-ла
членувано по-ръ-би-ла-та
среден род по-ръ-би-ло
членувано по-ръ-би-ло-то
множествено число по-ръ-би-ли
членувано по-ръ-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ръ-бел
женски род по-ръ-бе-ла
среден род по-ръ-бе-ло
множествено число по-ръ-бе-ли

2. поръбя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поръбя е производна форма на поръбям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. поръбя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поръбя е производна форма на поръбям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. поръбя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поръбя е производна форма на поръбям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).