бил поръбил

Речник на българския език

1. бил поръбил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил поръбил е производна форма на поръбя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).