поръбили

Речник на българския език

1. поръбили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поръбили е производна форма на поръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поръбили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поръбили е производна форма на поръбя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).