поръбел

Речник на българския език

1. поръбел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поръбел е производна форма на поръбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поръбел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поръбел е производна форма на поръбя (мин. деят. несв. прич. м. р.).