поръбила

Речник на българския език

1. поръбила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поръбила е производна форма на поръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поръбила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поръбила е производна форма на поръбя (мин. деят. св. прич. ж. р.).