поръбил си

Речник на българския език

1. поръбил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поръбил си е производна форма на поръбя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поръбил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поръбил си е производна форма на поръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).